Като ученик прочетох ''ТАСС е упълномощена да заяви'' по препоръка на баща ми, който имаше слабост към руски автори и особено към разузнаването.
Не очаквах да ми хареса, защото по принцип избягвам този тип книги, но останах приятно изненадан.
Оказа се, че животът на разузнавача може да бъде интересен без нереалистичните ефекти ала Джеймс Бонд.
Скоро прочетох ''Майор Вихър'', което бе втората ми среща с Юлиян Семьонов.
Този път действието се развива по време на Втората световна война. Групата на Вихър трябва да осуети намерението на нацистите да взривят целия град Краков, тъй като бил средище на славянската култура, а такива места давали възможност за възраждане на ''непълноценното славянство''.
Руските бойци успяват да изпълнят мисията с цената на живота си.
Преди да бъде убит, последните изстрели на Вихър съвпадат с времето, когато в далечината вече се виждат руските танкове, идващи да пометатт нацистите.
Миналия път не обърнах внимание, но сега ми направи впечатление изказът на Юлиян Семьонов - народен, какъвто аз харесвам. Сякаш не пише книга, а разказва интересни истории сред близки приятели. Непосредствено, бързо скъсява дистанцията с читателя.
Това ми допада на мен, а не ''сложните за четене автори'', пробутвани като стойностни.
Благодарение на разбираемия език имаш чувството, че си вътре в действието, а участниците споделят с теб. Разсъжденията на Вихър, Щирлиц, Колята, та дори и на Химлер ...
А любовните трепети на очарователната Аня? Просто нямам думи!
Семьонов е отделил само няколко реда на любовта, но те са по-въздействащи от десет розови романа. Именно заради опростения изказ. Без дори да спомене за телесни особености, опипвания и други похвати, обичайни за любовните сцени.
Хареса ми също реалистичното предаване на факти, събития и поведение на героите. Например германците не са представени като диви животни - характерно за зомбираните партийни блюдолизци - а са точно такива, каквито ги знаем до ден-днешен - спретнати и културни, говорещи възпитано дори когато заплашват. Същото съм слушал от баба ми, на която вярвам повече, отколкото на платени историци.
В книгата е отделено специално внимание на това, че много от германците са били против Хитлер.
Описан е атентат срещу фюрера, организиран от неговите генерали. Самият Химлер размишлява кога точно да се свърже с комунистите, разграничавайки се от нацистките безумия.
Повечето герои са разкъсвани от вътрешни противоречия, породени от войната. Не е пощадена дори радистката Аня, която в един момент разсъждава дали да не застреля Вихър. Tя е влюбена в него, но серия от случайности събуждат съмнение у нея, че любимият е вербуван от нацистите.
Важен акцент: героите в ''Майор Вихър'' се чудят какъв ще бъде светът след войната. Дали ще успеят да разграничат лудостта на Хитлер от невинния германски народ, смачкан от същия безпощаден ботуш.
Нашето време показва, че много хора не са направили разграничаването, щом съществува напълно невярното внушение, че ''германците обичали войната''. Това е абсолютна глупост.
Сега вече и аз мога да кажа, че имам любим руски автор. Не е Толстой или Достоевски, а именно Юлиян Семьонов.
.....................................................
Още за Втората световна война
Няма коментари:
Публикуване на коментар